Глава 11

А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

За това той се наименува Вавилон*, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

Сала живя тридесет години и роди Евера;

а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

Серух живя тридесет години и роди Нахора;

а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, Дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

А Сарайя беше бездетна, нямаше чада.

И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, гдето се и заселиха.

И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.